Жените все още са по-малко склонни да се стремят към лидерство в бизнеса, въпреки десетилетия на инициативи за равенство между половете – трябва да разберем защо
 
Разликата между половете в заплащането, длъжностите и дори пенсиите за работещите жени е добре установена, но изследванията показват, че през последните години се е появила и разлика в стремежите на половете. Това е, когато жените не се стремят да се издигат в ранговете по същия начин, както го правят мъжете, и това може да повлияе на усилията за насърчаване на повече жени да кандидатстват за ръководни позиции на работното място.
Глобалният стремеж за увеличаване на социалното равенство през последните години се ръководи от текущи изследвания за това как жените са недостатъчно представени на ръководни позиции в света на бизнеса. Например, скорошни изследвания показват, че докато делът на жените на висши управленски позиции се увеличава постепенно, ефектът на „течащия тръбопровод“ означава, че по-малко жени достигат най-високите позиции в компаниите.
Тази ситуация принуди политиците и бизнес лидерите да създадат инициативи за разнообразие в опит да наклонят баланса. В края на краищата, изследванията показват доказателства за по-добро финансово представяне сред организации с повече жени, заемащи висши длъжности, както и по-широките икономически ползи от гарантирането, че жените могат да постигнат пълния си икономически потенциал.
Тези инициативи са насочени към премахване на пристрастията и са насочени към различни етапи – от набиране до повишение. Някои компании също така проектират гъвкави възможности за работа, като например възможност за работа от разстояние. Създаването на култура на приобщаване и подкрепа също може да помогне, например чрез прилагане на програми за наставничество и застъпничество.

Целта за увеличаване на участието на жените в ръководството е безспорно добронамерена. Но когато прилагат тези инициативи за многообразие, бизнес лидерите трябва да помислят дали жените изобщо искат да бъдат в тези ръководни роли.
В момента много жени всъщност не се стремят да бъдат лидери, според проучване , което завърших с Лия Шепард от Вашингтонския държавен университет и Татяна Балушкина от университета в Милано-Бикока. 

Нашият мета-анализ на изследване, сравняващо стремежите на мъжете и жените за лидерски и управленски роли, показва, че мъжете са значително по-склонни да се стремят към лидерски роли, отколкото жените. Разгледахме шест десетилетия изследвания с крайна извадка от повече от 138 000 участници от САЩ. Ние също така създадохме симулация въз основа на тези резултати, която разкри, че в компания с осем йерархични нива, разликата между половете в лидерските стремежи се превръща в наличие на 2,13 мъже за всяка жена на най-високото организационно ниво.
Разликата в стремежите се появява около възрастта на колежа, според нашето изследване. Това е време, когато много хора усещат за първи път професионалния живот, например чрез стаж или лятна работа. Открихме също, че индустрията има значение. Разликата в аспирациите между половете със сигурност може да се види в области, доминирани от жени, като медицински сестри и образование, но е много по-голяма в по-смесени и доминирани от мъже области, като политика и бизнес.
Въпреки че броят на инициативите за многообразие се е увеличил , особено през последното десетилетие, нашият мета-анализ показва, че разликата между половете в лидерските стремежи е останала същата през последните 60 години. 

Това може да предполага, че или настоящите инициативи за многообразие не обръщат внимание на опасенията на жените относно тези роли, или че инициативите са твърде общи и трябва да бъдат по-пригодени към специфичните нужди на жените.