Историята на иглоубождането датира повече от 2000г. назад във времето. През 1968 г. в Китай при археологически разкопки са открити златни и сребърни игли за акупунктура с оригинална форма от Западната Хан династия. Известният през този период доктор Qin Yueren (Bian Que), използва различни медицински методи: иглотерапия, фитотерапия, масаж и горещи компреси.
По-късно иглотерапията се формира като самостоятелна медицинска дисциплина, а написаното ръководство с топография на акупунктурните точки от доктор Wang Weiyi, е утвърдено от централното правителство на Китай като официален документ.
Разработена е и система от изпити за специалист по иглотерапия. От този период са запазени и бронзови фигури с акупунктурни точки за изучаване на тази наука.
Организмът се разглежда като едно цяло и същевременно в постоянна връзка с околния свят. Функциите му в Древен Китай се свързват с естествени природни въздействия и с 24-часовия ритъм (цикъл), също и с годишните и лунни фази. Това е в Древен Китай.

Днес в целия свят иглотерапията се използва за лечение и профилактика на много заболявания, също при хора, които са с понижена имунна защита. Този метод помага за намаляване на болката и за спад на общото напрежение в организма.
Диагностиката в много случаи се припокрива с тази в хомеопатията или Аюрведа. Например, часът на започване на болката насочва диагностичната мисъл към определена причина за проявата. Особенностите в характера на човека или хранителните му навици помагат за определяне на конституционалния тип, а това според китайска медицина, определя подходящите за иглоубождане точки или дава други терапевтични насоки.

Природата е създала човека като балансирана и саморегулираща се биосистема. Основен принцип е, че здравият организъм се справя сам с болестите. Благодарение на това свойство, зарастват драскотините и по-сериозните рани, оздравява тялото, възстановява се балансът след напрегнат труд и се връща пълноценният живот след тежки и изтощителни заболявания.
Човешкият организъм е единна система, която в определен момент има нужда да се подпомогне, за да се върне в добро състояние.

Ресурсите са свързани с начина на възприемане на околния свят, реакцията на нервната система при стрес, баланса в организма. Всички тези фактори определят биохимията в тялото, неговите защитни сили. Добрата новина е, че това ресурсно състояние може да се изработи.
Иглотерапията, заедно с други алтернативни методи, стимулират ресурсите, дават време и сили за по-бързо възстановяване, те са навременната и правилна инвестиция по пътя към здравето.

Като внимателно се проследява храненето и се отбелязват реакциите, тъй като за всеки организъм те са строго индивидуални. Така се откриват подходящите храни – вид, начин на приготвяне, количество.
Като се обърне внимание на движението, както на всекидневните обичайни движения, така и на спорта – с какво и колко се натоварва тялото. Целта е умереност във всяко занимание. От особено значение е редуването на физическото натоварване с времето за възстановяване на организма.
Като не се пренебрегва влиянието на мислите, емоциите и мирогледа като цяло. В „тибетските правила на здраве“ те стоят на първо място.
Като се изследва средата. Живият организъм взаимодейства със заобикалящата среда и е принуден постоянно да се приспособява към условията й. Смята се, че акупунктурните точки имат значение в приспособителните и адаптивни процеси. Те са част от енергийната система на човека и за тяхното съществуване огромно значение имат електрическите и електромагнитните процеси, протичащи както в заобикалящия свят, така и във вътрешните органи. Информационно-енергийният обмен между макро и микрокосмоса се осъществява в система, способна адекватно да възприема и предава в мозъка сигнали от изменените електромагнитни полета на Земята и Космоса. Тази информация се съпоставя в мозъка с информацията, получена от вътрешните органи и се използва като пусков механизъм за процеса на адаптация.

Психо-емоционалното състояние и поетата отговорност за спазване на препоръките и позиция партньор в решаване на здравословните задачи, а не пасивно наблюдаване на процеса.
От продължителността на заболяването.