Здравейте! Аз съм Радост. Радвам се, че държите моята нова книга в ръцете си! Аз съм съсобственик на малък бизнес, практикуващ агроном, хоби кулинар, блогър, но преди всичко съм МАЙКА на двама сина на пълен работен ден. Понастоящем съм специализант по диететика.

Моят път през науката за храните, обаче, започна през собствения ми опит след няколко диагнози като: Синдром на Рейно, Системен лупус Ериматодес, кожен васкулит, полиневропатия. Да, аз съм от онези дамгосаните, но търсещи алтернативен път към здравето. След изследване на различни методи и системи за хранене и включване на физически упражнения, разбрах как да възстановя организма си и да се почувствам отново силна, независима и можеща. Отношението ми към храната започна да се променя през 2003г, когато бях диагностицирана със Синдром на Рейно. Това е автоимунно заболяване, при което се засяга кръвообращението. От 2005г. започна вегетарианския период в моя живот. Така поставих началото на един дълъг път с много поврати.

През 2012г. започна моя вегански период. Хранех се с 100% растителна храна.

През 2014г здравословното ми състояние се влоши рязко. В резултат бях диагностицирана със Системен лупус Еритематозус. Това сложи крайна на веганския ми период. Върнах се към вегетарианството.

Здравословното ми състояние се стабилизира. През 2020г забременях и … неистов глад за суджук. Домашен тънко нарязан. Благодарение на моя първороден син проядох отново месо. Това доведе до преодоляване на левкоцито- и лимфоцито-пенията, с които дълги години се борих. След раждането на сина ми се върнах към вегетарианството. Дори и лекото захлаждане се оказва фатално за мен и веднага се отразява на здравословното ми състояние. Появиха васкулитни изменения по пръстите на долните и горните ми крайници. В резултат бях диагностицирана с кожен васкулит.

Преди почти 5 години приятелка ме запали по спорта, по лекотата просто да се движа.

От тогава спортните активности са част от моето ежедневие.

Не, не ме разбирайте погрешно!

Не стана като с магическа пръчка. Изграждането на навик отнема време. Обичам да си повтарям „правя го за себе си, за здравето си“ и си пазя снимки как са изглеждали крайниците ми „преди“ и „след“. Спортът ми помага да подобрявам кръвообращението си и подвижността си. Да виждам, да усещам резултата от усилията си е най-стимулиращото за мен. Всяко начало е трудно. Трябва време, търпение, подкрепа, любов и упоритост да опитваме отново и отново. Спортът не се изчерпва само със силови тренировки. Той предлага стотици възможности като: аеробика, пилатес, стречинг, спортно ходене и пр. Възползвайте се от тях и се движете. Намерете своя и се забавлявайте. Убедена съм, че сте чували колко е полезно движението за тялото ни, за здравето ни. Сигурно много пъти сте си обещавали да започнете да спортувате, буквално от утре, но…. „Ние не сме родени, за да седим… родени сме, за да се движим, да се движим често“ (д-р Карл Леви).Научно е доказано, че една 40-минутна активност на ден, разбита на 2 промеждутъка например, е напълно достатъчна съществено да удължи живота на един човек и да го направи по-здрав, независимо от теглото. Най-вълнуващи са резултатите, които показват, че благодарение на физическата активност се променя генетиката на човека, като се активира един феномен, наречен „генна експресия“ – минаването в „активно“ състояние на едни гени, и в състояние „на покой“ на други. Изследователи са открили, че двигателното натоварване оказва положително влияние върху генетичната експресия по отношение регулирането на нивата на кръвната захар, преработката на храната, усвояването и разграждането на мазнините и като цяло регулира нашия метаболизъм. За мен комбинацията от балансирано хранене и спорт е източник на здраве. Здравето, което ми дава крила, за да постигам мечтите си. Вярвам, че всеки може да внесе промяна в живота си дори с една 20- или 30-минутна разходка. Да, всяко начало е трудно, но примирението не води до нищо добро. Повтаряйте си, че няма начин да няма начин! Отворете съзнанието си и не спирайте да опитвате! Тялото ни е система и хранителния режим е неминуемо свързан с активиране и поддържане на мускулите. Влизането във форма, било то физическа или здравословна, е свързано с две неща: хранене и активност (независимо каква). Четейки написаното от мен сигурно си мислите, че тренировките са най-важните.

Грешите! Да, те са важни, но храненето е най-важното. Но храната не е само количество, а и качество. Поглеждайки назад през годините, мога да кажа, че съм минала през какви ли не диети и крайности: веганство, палео режим, вегетарианство, гладуване … дълго време живеех със заблудата, че щом съм слаба, то съм и здрава. Повярвайте ми, когато тежах 40кг, бях и най-болна. По време на втората си бременност започнах да се придържам към балансираното хранене на диета Зоната. И към днешна дата е така, но никога не съм била стриктна. Моята слабост си остават веган десертите, а денят ми започва с 200мл прясно изцеден зеленчуков сок. За мен това е верния път, защото виждам резултатите от него. Обаче, това е моя опит и винаги ще казвам, че човек трябва да се вслушва в тялото си. Да се храни и тренира според целите си. Защото не винаги режима на един ще доведе до същите резултати при друг. Не вярвам на всички принципи, на които с основава диета Зоната. Поради това извън моето меню си остават рафинираните продукти, всички видове захар (с изключение на меда), червения пипер, продуктите от краве мляко (лактозата в кравето мляко е проблемна за мен), а глутен хапвам рядко. Затова и рецептите, които ще намерите в книгата са пълнозърнести, без захар и без глутен. Адаптирам храната си по моя вкус, защото не искам да пия лекарства. Не бих хапвала нещо само защото някой така казва. Не го правете и вие. Това са основните причини да не съм 100% зоново хранеща се. Хапвам без да изпитвам лишения от вкусовете, които обичам. В крайна сметка „забраненото“ е най-вкусно и съзнанието ни неминуемо се изпълва от мисъл за него. Днес хапвам дори повече от преди – по-големи, по-добре овкусени и по-богати на микронутриенти ястия. Подправките се оказаха тайната към подобряване вкусовете на храната и затова си имам билкова градинка, в която има и редица подправки. Подбирам внимателно и мазнините, които влагам в храната. Да се приготвят невероятно вкусни ястия, десерти, печива … без лишения е напълно възможно. Човешкото тяло е много мъдро и нерядко прави неща, които дори не разбираме, но са за наше добро. Да се вслушваме с него е проява на себеуважение. Да се грижим за себе си с любов и разбиране е най-доброто, което можем да направим за себе си. Да хапвам вкусно е моята слабост.