Нека поговорим за…хормоните!

Нека поговорим за…хормоните!

Днес си говорим за хормоните, които влияят на теглото ни. Отслабването може да се окаже много трудна работа, ако има дисбаланс в хормоните, които управяват теглото ни. Промяната начина на живот и начина на мислене може значително да повлияе на този дисбаланс да влезе в норма. Например ограничаване на захарта, алкохола и рафинираните въглехидрати, достатъчно сън, и балансиране на времето за работа и почивка ще бъдат от решаващо значение за промяна на ситуацията.

 Ако се храните сравнително полезно, имате достатъчно физическа активност, но въпреки това трупате килограми най-вероятно виновник за това е хормоналния дисбаланс. Някои хормони имат контрол върху теглото, защото регулират метаболизма, апетита и нивата на инсулина. Когато те са в дисбаланс се получава хормоналното наддаване на килограми, което може да доведе до сериозни здравословни проблеми.

 Четири са основните хормона, които когато са в дисбаланс стимулират наддаване на тегло:

  • Кортизол или „хормона на стреса“ се отделя, когато тялото получи   сигнал за опасност. Но той има и ключова роля за контрола на кръвната захар и метаболизма. Хроничния стрес причинява постоянно  отделяне на   кортизол, което води до стресово хранене и рязко над-даване на тегло.
  • Естроген той е хормон отговорен за складирането на мазнини за плодовитост при жените. В менопаузата или при ниски нива на  естроген   натрупването на тези мазнини от подкожни по бедрата се превръща във    висцеларни около органите в корема.
  • Инсулин е хормона, който транспортира глюкозата до клетките,  които след това я използват за енергия. Но той също е и хормона отговорен за складирането на мазнини в организма. Постоянното  повишено секретиране на инсулин води до инсулинова резистентност и трупане на мазнини в областта на корема.
  • Тиреоидните хормони се секретират от щитовидната жлеза, те са  известни още като Т3 и Т4 хормони. Т3 обикновено се превръща в  активен Т4 и контролират скоростта на метаболизма и превръщането на калориите в енергия. Понижената функция на тези два хормона води до Хипотериоидизъм, което също е причина за качване на  килограми.

За да се отървем от излишното хормонално тегло трябва:

– да ограничим захарта и бързите въглехидрати

– да ограничим консумацията на алкохол

– да увеличим приема на плодове и зеленчуци

– да приемаме повече протеини

– да си осигурим достатъчно и качествен сън

– да се научим да релаксираме

– да си набавяме достатъчно омега 3 мастни киселини и витамин Д

Придържайте се към балансирано хранене, следете редовно нивата на хормоните си и ще нормализирате нивата на тези важни хормони.

Ако текста ви е бил интересен споделете го с приятели. Ако имате нужда от изготвяне на балансирана програма на хранене свържете се с мен.

 

33
Неозаглавен дизайн

КАК ДА ПОСТАВЯМЕ ЛИЧНИ ГРАНИЦИ С ЛЮБОВ

КАК ДА ПОСТАВЯМЕ ЛИЧНИ ГРАНИЦИ С ЛЮБОВ

От Елена Терзиева

Какво представляват границите

Много хора възприемат границите като преграда между тях и останалите. Или считат, че това е начин да отхвърлиш някого. Това е заблуда. Личната граница е линията, по която ние се свързваме с другия. Колкото по-ясна и установена е тази линия, толкова по-здрава е връзката ни.

Личните граници биват няколко вида, като те се формират още в детството:

– Физически граници – мястото, където имаме физически допир. Формира се, когато като деца сме хващали мама и татко за ръка, при допира кожа в кожа.

– Емоционални граници – зависят от това, доколко си позволяваме да изпитаме и покажем своите емоции. Когато родителите се карат, детето се затваря емоционално и като възрастен става затворен човек.

– Ментални граници – формират се от ценностите и представляват мислите и мнението, което изразяваме.

– Енергийни граници – представляват достъпа до енергийната ни система, доколко позволяваме да ни точат силата.

– Материални граници – свързват се с чувството за собственост и дали позволяваме да ни вземат играчките като деца, а като възрастни – колата, парите и други вещи.

Защо е трудно да поставяме граници

Бебето до 18 месеца се възприема като едно цяло с майката. След тази възраст започва да разбира, че е отделно същество. Започва да казва „не“, да изследва границите си. Ако това не му е позволено, или ако в системата се счита, че нямаш право да изразиш мнение, да спориш с авторитети или на детето му е ровено в нещата, то се научава, че няма право на граници. Ако е било забранено да изразява гнева си, това ще затрудни поставянето на граница, тъй като границата се поставя с гняв.

Понякога по-трудно е да се отстои границата, отколкото дас е постави. Това се случва, ако сами нарушаваме това, което сме казали поради липса на твърдост. Така даваме противоречиви сигнали и не може да се очаква, че границата ни ще бъде зачетена.

Има и някои модели, които пречат да се заявим ясно:

– Схващането, че ако поставим граница, това ще доведе до конфликт.

– Чувството за дълг – когато са ни казвали, че сме длъжни да върнем това, което родителите са ни дали.

– Чувство за вина или срам – когато са ни казвали: „Не те ли е срам?“. Или е имало обвинения: „Защо направи това? Ти си виновен.“.

Основни стъпки за поставяне на граници

На първо място правим това методично. Най-добре е да започнем с хората или нещата, с които ни е лесно да поставим граница. За да намалим вероятността от конфликт и да бъдем разбрани, може да се използва следната формула:

„Когато правиш Х, аз се чувствам Y. Затова, когато правиш Х, аз ще правя Z, за да се чувствам по-добре.“

Например:

„Когато ми крещиш, аз се чувствам обидена. Затова, когато започнеш да крещиш, аз ще излизам навън, за да се почувствам по-добре.“

Няма обвинения, няма агресия. Това не е заплаха, а е израз на любов и себеуважение.

Всички трудности във взаимоотношенията започват от детството. От години работя с регресия и десетки жени вече подобриха взаимоотношенията си или успяха да сложат край на токсични връзки, благодарение на техниките, с които отработихме травмите и нездравословните модели от детството. Ако имате такъв казус, свържете се с мен за консултация.

ЗА КОНТАКТИ:
Елена Терзиева
Холистичен консултант
+359889901660
www.elenaterzieva.com
https://www.facebook.com/eterzieva

9O3A7448 56 scaled
41

Първо плати на себе си – навика, който променя финансовото ни бъдеще!

Първо плати на себе си – навика, който променя финансовото ни бъдеще!

Финансовата свобода не е резултат от късмет или висок доход. Тя е резултат от начин на мислене и последователни действия. Това е нещо, което различни автори и експерти като Randy Gage и Dave Ramsey доказват по различен начин, но с една и съща основа – дисциплина, яснота и лична отговорност.
Един от най-важните принципи, върху които стъпва финансовата стабилност, е да се научим първо да плащаме на себе си. Това означава да не чакаме да остане нещо в края на месеца, а съзнателно да заделяме още в началото. Повечето хора живеят по обратния модел – първо плащат всички разходи и задължения и се надяват да остане нещо за тях. Истината е, че почти
никога не остава. И не защото доходът е малък, а защото липсва система.

 

Голямата грешка, която много хора допускат, е че оставят себе си на последно място. Плащат всичко останало и чак тогава мислят за бъдещето. Така обаче винаги ще догонват живота, вместо да го управляват. Истината е, че финансовата свобода започва в момента, в който решим да поемем контрол.
Да платиш първо на себе си не е просто финансов навик. Това е решение да поставиш бъдещето си на първо място. И точно тази малка промяна, повтаряна всеки месец, прави разликата между живот на случайност и живот със стабилност, сигурност и посока.

От една страна, подходът на Дейв Рамзи е свързан със структура и контрол – ясни стъпки, подредени приоритети и изграждане на финансова стабилност чрез дисциплина. От друга страна, Ранди Гейдж говори за мисленето – за това как възприемаме парите, какви убеждения имаме и как те определят действията ни. Когато съчетаем тези два подхода, се получава нещо
много по-силно – не просто управление на пари, а цялостна промяна в начина, по който живеем.

 

Практически това означава да заделяме между 10% и 15% от дохода си всеки месец и да ги разпределяме разумно. Един от най-работещите модели е разделянето на тези
средства в три направления. Първото е авариен фонд – нашата защита при неочаквани ситуации. Второто са средства за по-големи цели – дом, образование или важни житейски решения. Третото са дългосрочните спестявания – тези, които трябва да работят за нас и да
създават сигурност във времето.

За повече информация:
Тел.: 0888 457 158 – Стефка Христова
email: stefi-elegans@abv.bg

27
70

Приказката и фентъзито – последният пристан на детството

Приказката и фентъзито – последният пристан на детството

Наричат ги мечтатели.
Луди.
Наивници.
Но как би могъл да отречеш магията, докато държиш топлите ѝ пръсти?Историята има странен навик —същите тези хора един ден биват наричани откриватели, иноватори, напредничави умове. Какъв парадокс. Защото приказният свят би ги нарекъл съвсем просто: истински. И би седнал с тях на една маса, за да отпразнуват щастливия край като свои — така, както го
помнят приказките: „И три дни яли, пили и се веселили… и аз бях там, и аз пих, и медовина по брадата ми тече.“

Някъде около дванадесетата ни година напускаме магическата гора. Не става изведнъж. Не е събитие, а бавно раздалечаване — като ръце, които дълго са се държали и не искат да се пуснат.
Хвърляме дървения меч, преминаваме по моста на илюзиите и пристъпваме в света на възрастните. А зад гърба ни гората още диша. И още ни вика по име. Обръщаме се. Жадно,
почти отчаяно. Държим за ръка приятеля си Дивонож — стария дънер с топло дъбово сърце. Пръстите ни се изплъзват бавно, сякаш самото време ги разтваря. И точно в този миг, когато още не сме го пуснали напълно, вече гледаме напред. С любопитство. С устрем. С онази наивна увереност, че там, отвъд, всичко ще бъде възможно.

Ах. Каква тиха заблуда.
Дивонож не ни спира. Само остава. И тъгува. Плаче без глас със старото си дъбово сърце — за думите, които предстои да изречем, за моментите, в които ще наречем любовта „наивност“, вярата — „илюзия“, а чудото — „невъзможно“. Не защото не ни разбира. А защото помни. И той ще ни чува. Всеки път, когато отречем магията, нещо в него ще се свива.
Но не тъгувайте за него. Дъбовете са по-мъдри от нашите страхове. Те знаят, че връщането не е въпрос на възраст, а на памет. И че има дни, в които човек отново намира пътеката —
не като дете, а като възрастен, който си спомня. Защото възрастният не е онзи, който е престанал да вярва, а онзи, който знае колко струва вярата — и въпреки това я избира.
Затова ни трябват приказките. Не като убежище. А като спомен. Те не измислят света. Те ни го припомнят.
Има хора, които никога не напускат напълно приказната гора. Които цял живот държат за ръка Дивонож. Които казват: „Повярвай. Възможно е.“

 

 

ЕЛИЦА КРЪСТЕВА – ПИСАТЕЛ НА ФЕНТЪЗИ И
ПРИКАЗНИ РОМАНИ
За контакт: ellkress@yahoo.com

ellkress@yahoo.com

641273250 122166483914864124 5009427013506830439 n
541260063 122139025808864124 8139091293393774334 n

Брачната култура като основа за щастлив живот

Брачната култура като основа за щастлив живот

Брачната култура като основа за щастлив живот

Интервю с Илинка Петрова – юрист

В това вдъхновяващо и задълбочено интервю с Илинка Петрова поставяме фокус върху тема, която често остава в сянка, но има огромно значение за качеството на нашите взаимоотношения – влиянието на наследените семейни модели и нерешените конфликти от миналото.

Илинка Петрова, юрист с ясна мисия да развива култура на осъзнати партньорства, насочва вниманието ни към това как несъзнателно пренасяме модели от нашите семейства в собствения си живот. Тези „невидими сценарии“ често определят начина, по който обичаме, общуваме и реагираме в трудни моменти.

Разбиране на миналото – ключ към по-добри отношения

В разговора разглеждаме как:

  • семейните модели се предават през поколенията
  • старите конфликти продължават да влияят на настоящите връзки
  • можем да разпознаем тези модели и да ги променим съзнателно

Според Илинка Петрова, осъзнаването е първата и най-важна стъпка към промяната. Когато започнем да виждаме тези модели, получаваме възможност да изберем различен път – по-здравословен, по-осъзнат и по-хармоничен.

Брачната култура – ново разбиране за партньорството

Една от ключовите теми в интервюто е идеята за брачната култура – концепция, която Илинка активно развива в своята практика.

Брачната култура не е просто правна рамка.
Тя е начин на мислене и отношение към партньорството.

В този контекст брачният договор придобива ново значение.

Той не е символ на недоверие, а:

  • израз на яснота
  • форма на уважение
  • инструмент за стабилност
  • основа за открита комуникация

Когато се разглежда през призмата на осъзнатостта, брачният договор може да бъде важна стъпка към изграждането на зряла и устойчива връзка.

Мисията на Илинка Петрова

Мисията на Илинка Петрова е да въведе повече яснота, култура и осъзнатост в партньорските отношения.

Чрез своята работа тя помага на хората:

  • да разберат динамиката в своите взаимоотношения
  • да предотвратят бъдещи конфликти
  • да изградят стабилна основа за съвместен живот

Нейният подход съчетава правна експертиза с дълбоко разбиране за човешките отношения – нещо, което я отличава и прави ценен партньор за всяка двойка, която иска да гради бъдещето си осъзнато.

 От осъзнаване към действие

Днес разполагаме с повече знания и инструменти от всякога.
Имаме възможност не просто да повтаряме стари модели, а да създаваме нови.

Да изграждаме партньорства, основани на:

  • доверие
  • откритост
  • уважение
  • стабилност

 

Интервюто с Илинка Петрова е покана за размисъл и действие.

Покана да погледнем навътре,
да разберем миналото си
и да изградим бъдещето си по нов начин.

Статията подготви за вас Илинка Петрова- юрист https://happymarriage.bg/

Красотата отвътре: защо кожата ти говори това, което тялото ти премълчава?

Красотата отвътре: защо кожата ти говори това, което тялото ти премълчава?

В съвременния свят козметиката вече не е просто грижа за външния вид. Тя се превръща в отражение на вътрешното ни състояние. Все повече жени осъзнават, че кожата не е просто повърхност – тя е огледало на начина, по който живеем, мислим и се чувстваме.

Акне, сухота, загуба на блясък – това често не са просто естетични проблеми. Те са сигнал. Сигнал, че тялото има нужда от внимание. Хормонален дисбаланс, стрес, липса на сън или неправилно хранене – всичко това се отразява директно върху кожата.

Истината е, че дори най-скъпата козметика няма да даде желания резултат, ако не се погрижим за основата – здравето отвътре. Красотата започва от баланса. Баланс между тяло, ум и емоции.

Затова новата тенденция в козметиката не е просто „какво да сложим върху кожата“, а „какво даваме на тялото си“. Колаген, витамини, омега мастни киселини, детокс програми – това са реалните съюзници на съвременната жена.

Но има и нещо още по-важно – емоционалното състояние. Хроничният стрес е един от най-големите врагове на красотата. Когато сме напрегнати, тялото ни произвежда хормони, които влияят негативно на кожата, косата и дори на начина, по който стареем.

Затова грижата за себе си трябва да бъде цялостна. Не само кремове и процедури, а време за почивка, движение, правилно хранене и спокойствие.

Красотата не е просто визия. Тя е състояние. И когато започнем да се грижим за себе си отвътре, това неизбежно се вижда и отвън. Кожата започва да сияе по естествен начин – без усилие, без маски. Истинската грижа започва, когато започнем да слушаме тялото си.  Защото то винаги ни казва от какво имаме нужда.

Pin It on Pinterest