Неотдавна моя позната гордо ми сподели, че вместо брачен договор има подписана Декларация за разделност.

Това обстоятелство ме провокира да Ви разкажа накратко за тази декларация, както и да направя паралел между нея и брачния договор.

      Декларацията за разделност е един от трите имуществени режима, чрез който съпрузите при сключване на брак или по време на брака, избират режим на разделност в техните взаимоотношения.

     Казано по-разбираемо, това означава, че имот придобит по възмезден начин, след подписването на Декларация за разделност, става собственост на името на този съпруг, който го е придобил.

Тогава съвсем резонно пред съпрузите възниква въпросът кое от двете средства да изберат, при положение, че се постига сходен резултат – Декларация за разделност или брачен договор ?

 Макар и разликата да е в детайлите, т.к. с брачният договор

могат да бъдат уточнени подробности в

 имуществените отношения между съпрузите, чието детайлно регламентиране не е възможно с Декларацията за разделност, има една много по-съществена разлика.

С Декларацията за разделност отношенията между съпрузите винаги се уреждат занапред (за в бъдеще).

                              Това означава, че

Декларацията за разделност касае само имоти и движими вещи,

                        придобити СЛЕД  подписването й.

 ПРИ БРАЧНИЯТ ДОГОВОР НЕ Е ТАКА!

 Страните може да са придобили недвижим имот по време на брака им, без да са били подписали брачен договор.

 В този случай придобитото по време на брака става тяхна съпружеска имуществена общност.

Няма пречка обаче те да решат по време на брака, след като вече са придобили даден имот, този имот да стане изключителна собственост само на един от тях, чрез подписването на брачен договор.

Този резултат

те не могат да постигнат чрез подписването на Декларация за разделност.

                                       З А П О М Н Е Т Е :

И брачният договор и декларацията за разделност могат да бъдат подписани при сключване на брака и след това,

  НО

  С Декларацията за разделност

   не могат

   да се уреждат въпроси по отношение на

   ВЕЧЕ придобити имоти и движими вещи по време на брака.

      Първата е със споразумение относно общото имущество, което да се одобри от съда заедно със споразумението за развода.

                              При тази възможност обаче се дължат не малки по размер държавни такси върху спогодбата – 2 % от материалния интерес

                    и също така, включването на имуществените въпроси в делото може да забави неговото разглеждане.

По-добрата и препоръчвана възможност е брачният договор,

   който може да се сключи по всяко време на брака.

   Той води до същите правни последици като съдебното производство,

               НО

    значително по-бързо и с по-нисък размер на таксите и разноските.

   Чрез  брачният договор съпрузите Димитрови ще уредят ясно своята собственост,

               след което могат спокойно да пристъпят към бърз развод чрез споразумение.

Съпругата беше притеснена, че съпругът й има, както тя самата го каза: „търговско предприятие с неограничена отговорност и кредит и аз не искам да гарантираме задълженията му пред банките с имуществото не семейството“.

Желанието на съпругата бе да уговорят, че каквото и да придобият занапред и каквото вече е придобито по време на брака ще е нейно, за да избегнат „хищните“ банки.

И питаше възможно ли е това?

Да, възможно е да се сключи брачен договор и по време на брака и договорът ще влезе  в сила от датата на сключването му или от която и да е друга дата, следваща брака, която предварително е определена.

ВЪЗМОЖНО Е

да се промени статута на вече придобитото по време на брака имущество (което е съпружеска имуществена общност), като

се договори с брачния договор то да стане собственост само на единия или другия съпруг.

ВЪЗМОЖНО Е

да се уговори и различен режим за новопридобитото имущество – в описания случай най-подходящият ще е режим на разделност.

ВЪЗМОЖНО Е
да се договори и разрешителен режим за семейното жилище – дори да е собственост само на единия съпруг, да има правото да се разпорежда с него само със съгласието на другия.

Защото при опит да го ипотекира в полза на банка, ще трябва Вашето съгласие.