Защото зад жената, която сме изградили през годините, има друга – по-тиха, по-интуитивна и понякога доста неудобна, защото тя не винаги иска това, което „трябва“ да искаме, и невинаги има логично обяснение за решенията си.

виждаш я всяка сутрин в огледалото, знаеш какво работи, какво обича, какво не понася, кого обича и от какво се страхува, но въпреки това понякога имаш усещането, че не я познаваш истински.

Защото зад жената, която сме изградили през годините, има друга – по-тиха, по-интуитивна и понякога доста неудобна, защото тя не винаги иска това, което „трябва“ да искаме, и невинаги има логично обяснение за решенията си.

Аз я наричам вътрешната жена.

Тя не е някакъв идеален образ, който трябва да постигнем, нито е поредната версия на „по-добрата аз“, към която трябва да се стремим. Тя е онази част от нас, която знае кои сме, преди да започнем да се съобразяваме с очакванията на света, ролите, които сме поели, и представите за това каква трябва да бъде една добра жена.

Как да я срещнем?

Може би първата стъпка е да започнем да се слушаме – не само когато имаме време и когато всички други задачи са свършени, а именно в онези малки моменти, в които тялото ни казва „да“ или „не“, а ние по навик го заглушаваме.

Къде се отпускаш и къде се свиваш? С кого можеш да бъдеш напълно себе си? Какво правиш от години, без вече да знаеш защо? И кое е онова нещо, което отдавна искаш, но все намираш причина да отложиш?

В нас живеят различни лица – момичето, любовницата, майката, амазонката, мъдрата жена. В различните периоди от живота едно от тях може да заеме водещо място и неусетно да започне да определя изборите ни, отношенията ни и начина, по който гледаме на себе си.

Докато не дойде моментът, в който старият начин вече не работи.

Тогава често си мислим, че нещо с нас се е променило и че може би има проблем, а всъщност промяната понякога е покана да се запитаме: „Коя съм аз сега?“

Не коя трябва да бъда, не коя съм била и не коя другите очакват да бъда, а коя съм сега.

Малка практика за среща с вътрешната жена

Отдели си 10 минути, в които никой няма да те безпокои, седни удобно, затвори очи и си представи, че срещу теб седи една жена, която много добре те познава – не я измисляй и не се опитвай да я направиш красива или мъдра, а просто забележи как изглежда, как се чувства и какво излъчва.

След това я попитай тихо:

„От какво имам нужда в този период от живота си?“

Не търси веднага отговор и не го анализирай, а остани за малко в тишината и обърни внимание на първото усещане, дума, образ или желание, което се появи.

После го запиши.

Понякога най-важните отговори идват не когато мислим повече, а когато за първи път си позволим да чуем себе си.

Срещата с вътрешната жена не става изведнъж. Тя започва с честност, с малко повече тишина и с готовността да чуем онова, което дълго сме отлагали.

И постепенно разбираме, че женската ни сила не е в това да се превърнем в някой друг, а в това да се върнем при себе си.

Ако усещаш, че си в период на промяна и имаш нужда от подкрепа, за да разбереш по-добре какво се случва с теб и коя е жената, която иска да се роди в този нов етап от живота ти, пиши ми за лична консултация.

Понякога една среща е достатъчна, за да започнеш да чуваш въпросите, които отдавна живеят в теб.

Елена Терзиева 

Женски ментор , Холистичен Нутриционист 

Гр. Бургас 8000

Ул. Драма 10, Event Spot Burgas 

Тел.:+359889901660

https://www.elenaterzieva.com/

Успехът не започва от външния свят. Той започва от вътрешното съгласие да го допуснем. Първата победа винаги е вътрешна. Преди светът да повярва в теб, първо ти трябва да повярваш в себе си.

Как идва успехът? Откъде се ражда? Получава ли се случайно, или първо се създава вътре в нас — в начина, по който мислим, вярваме, избираме и действаме?

За мен успехът е форма на вътрешно творчество. Първо създаваме образ. После изграждаме отношение към себе си. След това идва решението да направим крачка. И едва тогава вътрешната промяна постепенно започва да се вижда и във външния свят.

Начинът, по който преживяваме себе си, влияе на изборите ни. Когато отвътре има несигурност и съмнение, това често се отразява навън — в отлагане, колебание и нужда от постоянно потвърждение. Когато отвътре има увереност, посока и вяра, започваме да виждаме повече възможности и да действаме по-ясно.

В основата на този процес стоят три вътрешни опори. Те не са готова рецепта, а посока, към която можем да се връщаме всеки път, когато искаме да създадем по-ясен, по-уверен и по-действен път към своя резултат.

Увереност и сигурност в себе си

Увереността не е арогантност. Тя е тихо вътрешно знание: „Аз мога. Аз съм в процес. Аз вървя напред.“

Сигурността в себе си означава да не чакаме първо външен успех, за да повярваме в собствената си стойност. Често процесът е обратен — първо изграждаме вътрешна опора, а след това започваме да действаме като човек, който вече е достоен за своя резултат.

Това не означава да няма трудности. Означава да не позволяваме на трудностите да определят кои сме.

Вяра и вътрешен образ

Успехът има нужда от вяра — не сляпа, а жива. Вяра, която казва: „Може още да не съм там, но се приближавам.“

Умът има нужда от посока. Ако не му дадем образ, той често се връща към страхове, съмнения и стари сценарии.

Затова е важно да можем да си представим желания резултат. Не просто „искам успех“, а: Как изглежда този успех? Как се чувствам в него? Как говоря? Как действам? Как присъствам?

Колкото по-ясен е вътрешният образ, толкова по-лесно започваме да разпознаваме действията, които го подкрепят.

Действие в избраната посока

Успехът не е само мисъл, желание или утвърждение. Истинската промяна започва, когато вътрешната настройка и външното действие тръгнат в една посока.

Ако вярваш, че можеш — започваш да избираш като човек, който може. Ако се виждаш като способен човек — действаш по-смело. Ако приемеш успеха като възможен — вече не чакаш, а се движиш.

Понякога не е нужна голяма крачка. Нужна е вярната крачка.

Кратко упражнение

Сутрин или вечер затвори очи за минута и си кажи: „Връщам се към себе си. Вътре в мен има посока, сила и сигурност.“

След това избери едно утвърждение: „Всеки ден изграждам повече увереност, яснота и вяра в себе си.“

Представи си желания резултат. Не само какво имаш, а какъв човек си — спокойна, уверена, стабилна, ясна.

После се попитай: „Коя е една малка стъпка, с която днес ще подкрепя този образ?“

И направи точно нея.

Именно от тази идея се ражда и един предстоящ авторски проект — серия мотивационни карти за яснота, устойчивост и действие. Малки ежедневни напомняния, които помагат да се върнем към себе си и да направим следващата смислена крачка от цел към резултат.

Успехът не започва от външния свят. Той започва от вътрешното съгласие да го допуснем.

Първата победа винаги е вътрешна. Преди светът да повярва в теб, първо ти трябва да повярваш в себе си.

 Аглика Георгиева

Психолог | Медиатор | Кариерен консултант | HR специалист

kalma@kalmaconsult.com

kalmaconsult.com