Тази седмица присъствах на уебинар.

Темата беше раздялата. Как жените да я преживеят по-лесно. Как да се съберат след нея. Как да се обичат отново — първо себе си, после някой друг.

Беше хубаво. Беше топло. Беше нужно.

И аз седях и слушах — и го слушах не само като медиатор, но и като жена, която е преживяла раздяла. Знам как боли. Знам как се лепиш от парчета после. И знам колко е важно някой да те попита как си.

Точно затова, някъде по средата на уебинара, ми дойде един въпрос. Тих. Но упорит.

А мъжът?

Целият уебинар беше направен изцяло и само за жени. Никой не беше споменал мъжа. Нито веднъж.

Не го казвам като критика. Казвам го като наблюдение — и като въпрос, който оттогава не ми дава мира.

Защо когато говорим за раздяла, камерата винаги се насочва към жената?

Тя е уязвима. Тя страда. Тя има нужда от подкрепа. Всичко това е вярно. Аз самата съм го изживяла. Но в същата тази история — в живота, в онлайн пространството, навсякъде — има и мъж.

И никой не го пита.

Никой не се е обърнал към него и не е казал: А ти — как се чувстваш?

Мъжът, когото никой не пита

Не защото не го боли. А защото от него не се очаква да боли.

От малко момче му е казано — не директно, но ясно — че болката се преглъща. Че сълзите са за друг път. Че мъжете се справят.

И той се справя. Вдига се. Продължава. Изглежда добре.

Но раната си е там.

Работя с хора в конфликт. Виждам мъже в развод, в раздяла, в разпад на бизнес партньорство, в предателство от някой близък. И почти винаги виждам едно и също:

Мъжът влиза с маска. Спокоен. Стегнат. „Нека решим нещата.“

И после — някъде в разговора — маската се смества малко. Само малко. И аз виждам под нея човек, който носи нещо тежко. Отдавна. Сам.

Не защото е слаб. А защото никой никога не го е питал.

Предателството, което няма думи

Когато казвам „раздяла“, не говоря само за любовта.

Говоря за бизнес партньора, с когото си градил нещо с години — и който един ден е взел различно решение. Говоря за приятеля, на когото си вярвал безусловно. За член на семейството, от когото не си очаквал. За някой, когото си смятал за свой.

Предателството боли еднакво — независимо дали идва от любовта или от бизнеса. Независимо от пола.

Но жената, когато е предадена, говори. Търси подкрепа. Разказва. Болката й има форма и има хора около нея, готови да я приемат.

Мъжът преглъща. Защото „така стават нещата в бизнеса“. Защото „мъжете не се оплакват от приятели“. Защото „ще се оправиш“.

И се оправя. Само с всичко вътре.

Защо мъжът трябва да стигне до медиация — и какъв е пътят?

Пътят не е прав. Рядко е.

Първо идват приятелите. После може би един адвокат. После мълчанието. После работата до полунощ, или фитнесът, или бирата — всичко, само да не се мисли.

И в един момент — след като всичко е изпробвано и нищо не е затворило раната — идва осъзнаването. Не като светкавица. По-тихо. Като умора от носенето.

Повече не мога сам с това.

Точно тогава медиацията има смисъл. Не преди. Когато мъжът сам е стигнал до там — не защото някой го е накарал, не защото е задължителна стъпка, а защото той лично е решил, че иска нещо различно.

Маршал Розенберг казва, че зад всяка реакция — дори зад гнева, дори зад мълчанието — стои нужда. Нужда, която не е намерила думи.

Думите са там. Вътре. Той просто все още не си ги е чул.

Медиацията не накърнява достойнството. Тя го възстановява.

Тук искам да кажа нещо важно — директно.

Медиацията не означава да си слаб. Не означава да се предадеш. Не означава да седнеш срещу някой и да се оплакваш.

Означава да седнеш срещу трети човек — неутрален, без страна, без предварително мнение — и да разкажеш своята история. Така, както ти я виждаш. Чрез твоите думи. Чрез твоята призма.

Никой не те съди. Никой не те оправдава. Никой не решава кой е прав.

Просто за първи път някой те слуша истински — не пред приятелите, където има роля, не пред семейството, където има очаквания — а в пространство, което е само твое.

Това не отнема от мъжа нищо. Напротив — връща му нещо, което отдавна е изгубил: гласа си.

Защо пиша това

Бях на онзи уебинар. Беше хубаво. Беше нужно. За жените.

Но когато свърши, аз не можах да спра да мисля за мъжа, когото никой не е попитал.

Затова го питам аз сега.

А ти — добре ли си?

И ако отговорът не е просто „да, добре съм“ — ако вътре в теб има нещо, което казва имам нужда да разкажа, имам нужда да бъда чут, имам нужда да бъда разбран —

Затова аз съм тук. Потърси ме. Може да пък да променим правилата на играта и да не се разделите с важния за теб човек.

Ако пък все пак раздялата е твоето последно решение, с когото и да е – партньор в живота, бизнес партньор, приятел, член на семейството, ще ти помогна как да я направиш с мир и любов, а не с война.

Ако се разпознаваш в това, което прочете — избери новия начин. Не мълчанието. Не взривът. А разговорът, който си заслужавал отдавна.

Деница Бонева — медиатор

Варна и онлайн, в цяла България

📞 0889 697 088

📧 info@denitsaboneva.com

🌐 www.denitsaboneva.com

📘 Facebook: Denitsa Boneva — Mediator

📸 Instagram: @boneva_denitsa

🎵 TikTok: @denitsa.boneva7

Какво представляват границите

Много хора възприемат границите като преграда между тях и останалите. Или считат, че това е начин да отхвърлиш някого. Това е заблуда. Личната граница е линията, по която ние се свързваме с другия. Колкото по-ясна и установена е тази линия, толкова по-здрава е връзката ни.

Личните граници биват няколко вида, като те се формират още в детството:

– Физически граници – мястото, където имаме физически допир. Формира се, когато като деца сме хващали мама и татко за ръка, при допира кожа в кожа.

– Емоционални граници – зависят от това, доколко си позволяваме да изпитаме и покажем своите емоции. Когато родителите се карат, детето се затваря емоционално и като възрастен става затворен човек.

– Ментални граници – формират се от ценностите и представляват мислите и мнението, което изразяваме.

– Енергийни граници – представляват достъпа до енергийната ни система, доколко позволяваме да ни точат силата.

– Материални граници – свързват се с чувството за собственост и дали позволяваме да ни вземат играчките като деца, а като възрастни – колата, парите и други вещи.

Защо е трудно да поставяме граници

Бебето до 18 месеца се възприема като едно цяло с майката. След тази възраст започва да разбира, че е отделно същество. Започва да казва „не“, да изследва границите си. Ако това не му е позволено, или ако в системата се счита, че нямаш право да изразиш мнение, да спориш с авторитети или на детето му е ровено в нещата, то се научава, че няма право на граници. Ако е било забранено да изразява гнева си, това ще затрудни поставянето на граница, тъй като границата се поставя с гняв.

Понякога по-трудно е да се отстои границата, отколкото дас е постави. Това се случва, ако сами нарушаваме това, което сме казали поради липса на твърдост. Така даваме противоречиви сигнали и не може да се очаква, че границата ни ще бъде зачетена.

Има и някои модели, които пречат да се заявим ясно:

– Схващането, че ако поставим граница, това ще доведе до конфликт.

– Чувството за дълг – когато са ни казвали, че сме длъжни да върнем това, което родителите са ни дали.

– Чувство за вина или срам – когато са ни казвали: „Не те ли е срам?“. Или е имало обвинения: „Защо направи това? Ти си виновен.“.

Основни стъпки за поставяне на граници

На първо място правим това методично. Най-добре е да започнем с хората или нещата, с които ни е лесно да поставим граница. За да намалим вероятността от конфликт и да бъдем разбрани, може да се използва следната формула:

„Когато правиш Х, аз се чувствам Y. Затова, когато правиш Х, аз ще правя Z, за да се чувствам по-добре.“

Например:

„Когато ми крещиш, аз се чувствам обидена. Затова, когато започнеш да крещиш, аз ще излизам навън, за да се почувствам по-добре.“

Няма обвинения, няма агресия. Това не е заплаха, а е израз на любов и себеуважение.

Всички трудности във взаимоотношенията започват от детството. От години работя с регресия и десетки жени вече подобриха взаимоотношенията си или успяха да сложат край на токсични връзки, благодарение на техниките, с които отработихме травмите и нездравословните модели от детството. Ако имате такъв казус, свържете се с мен за консултация.

ЗА КОНТАКТИ:
Елена Терзиева
Холистичен консултант
+359889901660
www.elenaterzieva.com
https://www.facebook.com/eterzieva

Сватбена агенция VIP Wedding Бургас е създадена, за да превърне вашия сватбен ден в елегантно, стилно и безупречно преживяване. С внимание към детайла, усет към естетиката и сърце в процеса, създаваме сватби, които не просто се организират, а се изживяват.
Нашата мисия е да ви дадем спокойствие, увереност и магия – от първата идея до последния танц.
Защото вашият ден заслужава да бъде точно толкова красив, колкото е любовта ви, да създадем преживяване, което ще носите в сърцата си цял живот!
Вярваме в ЛЮБОВТА, която се усеща!
В онези тихи погледи, треперещи усмивки и сълзи от щастие. Нашето желание е да превърнем тези моменти в цялостна история – фина, истинска и незабравима. С нежност към детайла и грижа към всяка емоция, създаваме сватби, в които всичко говори за вас. За да бъде вашият ден не просто красив, а дълбоко преживян. Защото любовта ви заслужава сцена, на която да блести.
Изкуството да създаваме незабравима любов. Вярваме, че истинският лукс се крие в емоцията. В съвършенството на детайла, в хармонията на мига, в усещането, че всичко се случва точно както трябва.
Във VIP Wedding създаваме сватби с характер, стил и душа – внимателно изваяни, персонални и изцяло посветени на вашата любов. Ние ще ви помогнем да превърнете най-важния ви ден в изискано преживяване, което се помни не само с красотата си, а с чувството, което оставя след себе си. Защото когато любовта е истинска, тя заслужава съвършена рамка. Заслужава VIP Wedding!
За нас е истинска чест да бъдем част от този момент, в който започва не просто подготовка за сватба, а създаването на един от най-важните спомени в живота ви.
Като създатели на VIP Wedding, вярваме, че всяка любовна история заслужава да бъде разказана по уникален начин. Нашата мисия не е просто да организираме събитие. Ние работим с внимание към всеки детайл – от първата ви идея до последния танц на вечертао. За нас най-
важното е вие да се чувствате спокойни, уверени и щастливи, знаейки, че всичко е в сигурни ръце. Обещаваме да превърнем мечтата ви в реалност и да направим този ден толкова красив, колкото e вашата любов.

За повече информация и записване:
Тел. 0888 73 77 57 -Жулиета Палазова
+359 885 22 10 28 -Теодора Дунгьова
https://vipwedding.eu
https://vipwedding.eu

Като деца са ни разказвали приказки, които завършват с „и заживели щастливо“. A за продължението не се казва нищо повече. Затова и всяко момиче мечтае за своя принц, среща го и очаква, че след това я чака хубавият живот.

Истината е, че историята не завършва така, а така само започва. Очакванията и илюзиите, с които влизаме в едни взаимоотношения не винаги водят до балансирани и стабилни взаимоотношения. Напротив – предизвикателствата, напасванията, непроявените ни страни като партньори се разгръщат в ежедневието и не след дълго откриваме, че тази връзка не покрива нито потребностите, нито мечтите ни, а понякога и по- лошо: ощетява и източва енергията ни. Партньорството е загубило смисъла си.

Въпросът е: това причина ли е да сложим края? Много привърженици на дългия брак ще кажат, че е важно да се правят компромиси, жената да бъде търпелива и прощаваща. Вероятно това ще държи въпросната дама в незадоволителни взаимоотношения, които да я доведат до пълно изтощение. Но дължината на връзката не е признак за нейния успех. Много жени остават при своите „насилници“ заради децата. За да може те да имат двама родители и семейство, макар и само привидно щастливо. Но кога идва моментът, в който именно заради децата е по- добре да се разделим?

 Ето няколко знака, по които може да разбереш, дали е време всеки да си тръгне по пътя.

 Гласът на тялото

Спотаената обида от мъжа, ревността и усещането за предателство се отразяват на матката. Ако има нарушения на цикъла, менструални болки или други гинекологични проблеми, това е знак, че здравето вече страда от тази връзка. Други органи, свързани с взаимоотношенията, са всички, които са по двойки: яйчниците, бъбреците, гърдите и т.н. Добре е да изследваш психо-емоционалната причина с помощта на терапевт и да вземеш осъзнато решение.

Жабата и врялата вода

Учени направили експеримент: пуснали жаба във вряща вода, тя изскочила на мига. Установили, че ако сложат жабата в хладка вода и започнат бавно да загряват, тя ще свиква с температурата и без да усети, може да се свари. Същото се случва и във връзката. Болката и обезценяването не идват изведнъж, а постепенно. Свикваме да даваме и да заслужаваме любовта, а мъжът приема жена си за даденост. Ако усещаш, че става непоносимо, време е да си зададеш въпроса: каква е температурата в моята тенджера? Мога ли да издържа или усещам, че ще се сваря?

 Любов или зависимост

 Ако си влязла във връзката с любов и надежди, идва момент, в който те държи не собствената воля, а друга сила, която не можеш да надвиеш. Много жени наричат това любов, чувства или привързаност. Истинската дума е „зависимост“. Ако се чувстваш в капан, в повтарящ се цикъл, искаш да намериш изход, а не можеш и се повтарят едни и същи думи, обещания и ситуации, това е зависимост. Не е задължително да сложиш края, но е добре да направиш консултация със специалист, за да намериш себе си и да се научиш как да поставяш граници.

А дали раздялата е твой приятел или само бягство от предизвикателствата на връзката, това може да стане ясно при задълбочена работа със себе си. След няколко консултации и практики с експерт, ще можеш да определиш точно, къде се намираш във взаимоотношенията си и кое е най-здравословното решение за теб.

Елена Терзиева
Експерт по женско здраве и лично щастие
Холистичен Нутриционист и Хипнотерапевт
Телефон: 0889901660
Email: helen.terzieva@gmail.com
www.elenaterzieva.com