Като деца са ни разказвали приказки, които завършват с „и заживели щастливо“. A за продължението не се казва нищо повече. Затова и всяко момиче мечтае за своя принц, среща го и очаква, че след това я чака хубавият живот.

Истината е, че историята не завършва така, а така само започва. Очакванията и илюзиите, с които влизаме в едни взаимоотношения не винаги водят до балансирани и стабилни взаимоотношения. Напротив – предизвикателствата, напасванията, непроявените ни страни като партньори се разгръщат в ежедневието и не след дълго откриваме, че тази връзка не покрива нито потребностите, нито мечтите ни, а понякога и по- лошо: ощетява и източва енергията ни. Партньорството е загубило смисъла си.

Въпросът е: това причина ли е да сложим края? Много привърженици на дългия брак ще кажат, че е важно да се правят компромиси, жената да бъде търпелива и прощаваща. Вероятно това ще държи въпросната дама в незадоволителни взаимоотношения, които да я доведат до пълно изтощение. Но дължината на връзката не е признак за нейния успех. Много жени остават при своите „насилници“ заради децата. За да може те да имат двама родители и семейство, макар и само привидно щастливо. Но кога идва моментът, в който именно заради децата е по- добре да се разделим?

 Ето няколко знака, по които може да разбереш, дали е време всеки да си тръгне по пътя.

 Гласът на тялото

Спотаената обида от мъжа, ревността и усещането за предателство се отразяват на матката. Ако има нарушения на цикъла, менструални болки или други гинекологични проблеми, това е знак, че здравето вече страда от тази връзка. Други органи, свързани с взаимоотношенията, са всички, които са по двойки: яйчниците, бъбреците, гърдите и т.н. Добре е да изследваш психо-емоционалната причина с помощта на терапевт и да вземеш осъзнато решение.

Жабата и врялата вода

Учени направили експеримент: пуснали жаба във вряща вода, тя изскочила на мига. Установили, че ако сложат жабата в хладка вода и започнат бавно да загряват, тя ще свиква с температурата и без да усети, може да се свари. Същото се случва и във връзката. Болката и обезценяването не идват изведнъж, а постепенно. Свикваме да даваме и да заслужаваме любовта, а мъжът приема жена си за даденост. Ако усещаш, че става непоносимо, време е да си зададеш въпроса: каква е температурата в моята тенджера? Мога ли да издържа или усещам, че ще се сваря?

 Любов или зависимост

 Ако си влязла във връзката с любов и надежди, идва момент, в който те държи не собствената воля, а друга сила, която не можеш да надвиеш. Много жени наричат това любов, чувства или привързаност. Истинската дума е „зависимост“. Ако се чувстваш в капан, в повтарящ се цикъл, искаш да намериш изход, а не можеш и се повтарят едни и същи думи, обещания и ситуации, това е зависимост. Не е задължително да сложиш края, но е добре да направиш консултация със специалист, за да намериш себе си и да се научиш как да поставяш граници.

А дали раздялата е твой приятел или само бягство от предизвикателствата на връзката, това може да стане ясно при задълбочена работа със себе си. След няколко консултации и практики с експерт, ще можеш да определиш точно, къде се намираш във взаимоотношенията си и кое е най-здравословното решение за теб.

Елена Терзиева
Експерт по женско здраве и лично щастие
Холистичен Нутриционист и Хипнотерапевт
Телефон: 0889901660
Email: helen.terzieva@gmail.com
www.elenaterzieva.com

Нарцисизъм като поведение не е диагноза, а начин на свързване. Той се проявява в модели на комуникация и реакции, при които фокусът системно се връща към собствените нужди, усещания и значимост. В основата често стои зависимост от външно одобрение ,човек се чувства стабилен, когато е признат, харесван или възхищаван. Когато това липсва, се активират защитни реакции: контрол, дистанция или обезценяване.

Как изглежда в реалността.

В началото такъв тип поведение може да бъде привлекателно ,внимание, интензивност, усещане за специалност. С времето обаче балансът се измества. Връзката започва да се върти около един център, а другият постепенно се адаптира, за да запази близостта.

Това не става рязко, а чрез малки, повтарящи се сигнали.

Червени флагове:

1. Разговорът винаги се пренасочва
   Колкото и да споделяте, темата се връща към него,неговия опит, мнение или преживяване.

   2. Емпатията е ограничена
   Чувствата ви се омаловажават, рационализират или остават без реален отклик.

   3. Критиката се преживява като атака
   Дори спокойно изразено мнение води до защита, обида или обвинение.

   4. Идеализация и последващо обезценяване
   Първо сте „уникални“, после започват забележки, студенина или дистанция при разминаване.

   5. Контрол под различни форми
   От решения до емоции – има фино или явно влияние върху това какво мислите, чувствате или правите.

   6. Липса на поемане на отговорност
   Грешките се отричат, омаловажават или се прехвърлят към вас.

   7. Непоследователност
   Редуване на близост и отдръпване, което създава несигурност и нужда да „заслужите“ вниманието.

   Какво стои зад това?

   Логиката е защитна:
   „Стойността ми зависи от това как ме виждат.“
   „Уязвимостта е риск.“

   Затова контролът и фокусът върху себе си служат като стабилизиращ механизъм.

   Защо е важно да се разпознава?

   Когато тези модели се повтарят, другият човек често започва да губи граници, яснота и вътрешна стабилност. Появяват се съмнение, изтощение и усещане, че „не е достатъчен“.

   Разпознаването не е осъждане, а информация за избор. Здравата връзка включва взаимност ,и двете страни имат място, глас и значение.

   Когато едната реалност системно изчезва, това вече не е динамика ,това е сигнал.

ДИЯНА ТОДОРОВА –
КВАНТОВ ПРАКТИК -ЕМОЦИОНАЛНА И МЕНТАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ
МЕНТОР ВИЗИОНЕР

Свикнали сме да мислим за любовта като за нещо, което трябва да „успее“, за да бъде истинско. Когато една връзка приключи, често бързаме да търсим причината, виновния, грешката. Търсим мястото, на което нещо се е счупило или не е сработило.

С времето обаче разбрах, че любовта не се проваля. Тя може да се промени, да се изчерпи, да се трансформира в друга форма, понякога да донесе болка, понякога дълбоко осъзнаване. Но самият факт, че сме обичали, че сме били способни да отворим сърцето си, не може да бъде провал.

Този текст е за жени, които вече не търсят приказката, а истината. За жени, които са минали през раздяла, през разочарование или през дълго търпение и усещат, че са готови да обичат по нов начин – зряло, съзнателно и честно към себе си.

Какво не е зрялата любов

Зрялата любов не е обусловена от възрастта или от продължителността на връзката.

Тя не е умението да издържиш всичко в името на връзката. Тя не е способността да преглъщаш болката си, за да запазиш спокойствие. Не е и навикът да оставаш, когато вътрешно вече си загубила себе си.

Не е зряла любовта, която те кара да се съмняваш в собствената си стойност, да се обвиняваш, че не си достатъчна или да се страхуваш, че без тази връзка няма да има бъдеще. Не е зряла и онази привързаност, в която живеем основно от страх – страх от самота, страх от промяна, страх от това да започнем отначало.

Не е зряло и когато влизаме или оставаме във връзка заради желанията или изискванията на някой друг – родители, обществото или по задължение.

Не е зряло и когато очакваме другият да усеща всички наши нужди, без да му казваме. Това е можела само мама, когато сме били деца. А не е зряла връзка, когато единият е в ролята на родител. Също и когато единият е в ролята на жертва.

Не е зряло и когато се опитваме да задоволим всички нужди и желания на другия, пренебрегвайки себе си и без да поставяме свои граници.

И не на последно място – незряло е, когато търсим принца от приказките или добрия вълшебник или друг архетипен образ, който не съществува реално.

Какво всъщност е зрялата любов

Зрялата любов започва от връзката със самата теб. Тя се ражда там, където вече не се опитваш да запълниш празнота чрез другия, а си готова да споделиш своята пълнота.

Това е любов, в която можеш да кажеш какво чувстваш и какво ти е нужно, без да се страхуваш, че ще бъдеш отхвърлена заради това. Любов, в която поемаш отговорност за своите емоции, вместо да очакваш другият да ги регулира вместо теб.

Зрялата любов уважава свободата – и твоята, и тази на другия. Тя не държи насила, но и не се жертва. Няма ревност, чувство за собственост или зависимост.

Важно е да знаем от каква връзка имаме нужда, какъв е стилът ни на привързване, какъв е езикът на любовта ни, но не да търсим човек, който да запълни нашата нужда или да говори на същия език, а за да бъдем осъзнати, когато се свързваме – къде се срещаме и къде се разминаваме с партньора си.

Зрялата любов е съюз на двама цели индивида. Не на две половини.

Една връзка не се измерва само по продължителността си. Понякога най-голямата ѝ стойност е в това как те е променила, какво си научила за себе си, как си пораснала чрез нея. Ценността на връзката се измерва в емоциите, в дълбочината на свързване. Какъв е смисълът да бъдем с някого 30 или 40 години, ако взаимоотношенията ни са хладни и не се познаваме истински?

Зрялата любов се появява, когато можеш да си тръгнеш, без да мразиш. Когато можеш да пуснеш с болка, но без желание да нараниш. Когато разбираш, че краят на една връзка не е краят на любовта в живота ти, а понякога началото на истинска връзка със самата теб.

Зрялата любов не е гаранция, че няма да боли. Но е гаранция, че няма да се изгубиш в болката. Тя ти позволява да преминеш през нея, без да загубиш уважението към себе си и към човека, с когото си споделила част от пътя си.

Минала съм през взаимоотношения, които започват романтично и обещаващо, и завършват с болка и усещане за безнадеждност. Знам, че това може да изглежда като път без изход. На мен много ми помогнаха консултациите с терапевт и регресивната хипнотерапия. Сега имам балансирани и хармонични взаимоотношения с бащата на децата си и от 2021 г. помагам и на други жени да постигнат това. Дами, свържете се с мен, ако имате нужда от подкрепящ разговор на тема зряла любов и здравословна връзка.