Аз съм момиче на Ню Йорк и лос Анджелис, предприемач по душа, със страст към пътуването, изкуството и интериорния дизайн. Израснах в Остин, Тексас, в испано – унгарско семейство, така че имам възпитание с европейски привкус, което пък ми помогна да се откъсна от преследването на типичната „ американска мечта“ и да пожелая да следвам свой собствен път.

Бях много близка с дядо си, който искаше да стана писател. Самият той беше писател и фотограф, много творческа натура, и усещане, че съм наследила неговите гени. Когато той почина, изпитах усещането, че трябва да започна да пиша, но не знаех как, за Бога, да го направя; как да се превърна в писател. Затова се записах в училище по дизайн. След като гледах филма „ Джули и Джулия “, реших да създам блога за интериорния дизайн.

Мисията на моя блог еволюира с годините. Когато го стартирах, буквално станах обсебена от онлайн медиите. Стоях будна до 3 ч. през нощта, следях блоговете на други хора, учех се да пиша код, четях за SEO и т.н. Когато видях какво правят и какво не правят много други хора, се вдъхнових от нишата, която не беше заета. На света съществуваха безброй блогове за декор и интериорен дизайн, но нямаше нито един, посветен на темите, за които аз исках да говоря – изкуството да създаваш великолепен стил в дома си и усещането за бляскав живот. Просто имах усещането, че гласът ми трябва да бъде чут. След няколко години, в които „ настройвах тембъра си“ – което се постига с непрестанно писане – установих, че моята мисия е да помагам на хората да обичат мястото, на което живеят. Силно вярвам, че начинът на живот в дома си, се отразява на нашия дом и начинът, по който живеем е дома си, се отразява на живота ни извън него.

Не, тъй като съм изключително отдадена на това, което правя. Казват, че ако обичаш работата си, няма да ти се налага да работиш никога – чувствам се точно по този начин. Дори когато съм със семейството и приятелите си, аз непрекъснато говоря или обучавам другите на тема дизайн, изкуство, дом и др. Това е начинът, по който се свързвам с тях. Разбира се, наложи се да положа усилия, за да успея да впиша и семейството си в ритъма на работата и да се погрижа нещата да се получат. Някъде по средата на кариерата си изведнъж усетих, че отдавна съм загърбила грижата за себе си. Поставях всеки друг на преден план, поради което имах нужда да се грижа повече за самата мен. Нищото, което всяка от вас може да направи, е да отдели десет минути сутрин, да запали една свещ, да медитира пет минути у да прекара пет минути в четене на списания. Това променя целия ми вътрешен баланс.

Да познават себе си. Осъзнах, че през живота си винаги съм търсела одобрение от другите за това какво трябва или не трябва да правя. Нещата не би трябвало да стоят по такъв начин; човек трябва да остане насаме със себе си, да постои в тишина и да се вслуша е онова, което идва отвътре, от неговите собствени емоции, чувства, преценки. Израснала съм в голямо семейство, в което личните чувства и мнение нямаха голямо значение. Трябваше сама да се науча да поощрявам своите вътрешни емоции и да се чувствам комфортно със собственото си мнение. Вярната перспектива, верният поглед към себе си е от ключово значение за успеха.

Автор: Майя Атанасова