От Елена Терзиева
Какво представляват границите
Много хора възприемат границите като преграда между тях и останалите. Или считат, че това е начин да отхвърлиш някого. Това е заблуда. Личната граница е линията, по която ние се свързваме с другия. Колкото по-ясна и установена е тази линия, толкова по-здрава е връзката ни.
Личните граници биват няколко вида, като те се формират още в детството:
– Физически граници – мястото, където имаме физически допир. Формира се, когато като деца сме хващали мама и татко за ръка, при допира кожа в кожа.
– Емоционални граници – зависят от това, доколко си позволяваме да изпитаме и покажем своите емоции. Когато родителите се карат, детето се затваря емоционално и като възрастен става затворен човек.
– Ментални граници – формират се от ценностите и представляват мислите и мнението, което изразяваме.
– Енергийни граници – представляват достъпа до енергийната ни система, доколко позволяваме да ни точат силата.
– Материални граници – свързват се с чувството за собственост и дали позволяваме да ни вземат играчките като деца, а като възрастни – колата, парите и други вещи.
Защо е трудно да поставяме граници
Бебето до 18 месеца се възприема като едно цяло с майката. След тази възраст започва да разбира, че е отделно същество. Започва да казва „не“, да изследва границите си. Ако това не му е позволено, или ако в системата се счита, че нямаш право да изразиш мнение, да спориш с авторитети или на детето му е ровено в нещата, то се научава, че няма право на граници. Ако е било забранено да изразява гнева си, това ще затрудни поставянето на граница, тъй като границата се поставя с гняв.
Понякога по-трудно е да се отстои границата, отколкото дас е постави. Това се случва, ако сами нарушаваме това, което сме казали поради липса на твърдост. Така даваме противоречиви сигнали и не може да се очаква, че границата ни ще бъде зачетена.
Има и някои модели, които пречат да се заявим ясно:
– Схващането, че ако поставим граница, това ще доведе до конфликт.
– Чувството за дълг – когато са ни казвали, че сме длъжни да върнем това, което родителите са ни дали.
– Чувство за вина или срам – когато са ни казвали: „Не те ли е срам?“. Или е имало обвинения: „Защо направи това? Ти си виновен.“.
Основни стъпки за поставяне на граници
На първо място правим това методично. Най-добре е да започнем с хората или нещата, с които ни е лесно да поставим граница. За да намалим вероятността от конфликт и да бъдем разбрани, може да се използва следната формула:
„Когато правиш Х, аз се чувствам Y. Затова, когато правиш Х, аз ще правя Z, за да се чувствам по-добре.“
Например:
„Когато ми крещиш, аз се чувствам обидена. Затова, когато започнеш да крещиш, аз ще излизам навън, за да се почувствам по-добре.“
Няма обвинения, няма агресия. Това не е заплаха, а е израз на любов и себеуважение.
Всички трудности във взаимоотношенията започват от детството. От години работя с регресия и десетки жени вече подобриха взаимоотношенията си или успяха да сложат край на токсични връзки, благодарение на техниките, с които отработихме травмите и нездравословните модели от детството. Ако имате такъв казус, свържете се с мен за консултация.
ЗА КОНТАКТИ:
Елена Терзиева
Холистичен консултант
+359889901660
www.elenaterzieva.com
https://www.facebook.com/eterzieva
